
ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ





Първите заселници се появяват през каменномедната епоха – 4 хил. години преди Хр. Мястото е предлагало добри условия за живот.
Платото е естествено защитено от скалистите и стръмни склонове на хълма, добре е огряно от слънцето, реката тече в подножието му, а отвъд нея, на отсрещния бряг, на ската, се намират пещерите, където обитателите на селището при нужда са намирали сигурно уб ежище.
През енеолита са били обитавани главно горната тераса на хълма и западната половина на долината. Жилищата са имали стени от колове и плет, омазани с дебел пласт глина. Неотменна съставка на домакинския инвентар са били хромелите за стриване на зърното, кремъчните ножове и глинените съдове. Те са достигнали до нас на фрагменти, с изключение на два съда.
Към края на каменномедната епоха праисторическото селище е било изоставено от обитателите. Не се знае причината за напускането. Може би жителите му са били застрашени от неизвестни пришълци, тъй като точно в този период миграцията на големи човешки маси е много динамична. Животът на хълма е прекъснал за дълго.
Незнайно откъде и точно кога на хълма се появяват траки. Те организират селище, което е означено с името Мелта в Певтингеровата карта от II в. за Мелта е известно, че тя е била пътна станция на две главни пътни артерии. Едната е тръгвала от Дунав, през Мелта, Троянския проход достига до Пловдив, където се влива в главния път на артерията, която свързвала Средна Европа с Азия. Пак през Пловдив е била свързана с Беломорието. Вторият път чрез Никюп, свързвал Мелта с Варна на изток, а на запад чрез Монтана и Ниш с Адриатическо море. Няколко второстепенни пътища са осигурявали връзката на пътната станция със селищата от вътрешността. Малкото находки, които са открити – част от жилище със стени от камък и глина, латенска керамика, две бронзови антични монети от II в. пр. Хр., едната от тях е от Одесос и част от дръжка на глинена амфора с печат от с. Родос на Бяло море от III-II в. пр. Хр. говорят за разцвета на Мелта в елинистическата епоха. Бронзовата монета на Одесос показва контактите на тракийска Мелта с този голям античен център. Амфорната дръжка пък е указание за търговията й с острова, откъдето е внасяла вино, и то отлежало, защото на дръжката е бил изписан месецът, в който е било налято виното – април.