ПЪРВИТЕ ЗАСЕЛНИЦИ

press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom
press to zoom

Първите заселници се появяват през каменномедната епоха – 4 хил. години преди Хр. Мястото е предлагало добри условия за живот.

Платото е естествено защитено от скалистите и стръмни склонове на хълма, добре е огряно от слънцето, реката тече в подножието му, а отвъд нея, на отсрещния бряг, на ската, се намират пещерите, където обитателите на селището при нужда са намирали сигурно убежище.

През енеолита са били обитавани главно горната тераса на хълма и западната половина на долината. Жилищата са имали стени от колове и плет, омазани с дебел пласт глина. Неотменна съставка на домакинския инвентар са били хромелите за стриване на зърното, кремъчните ножове и глинените съдове. Те са достигнали до нас на фрагменти, с изключение на два съда.

Към края на каменномедната епоха праисторическото селище е било изоставено от обитателите. Не се знае причината за напускането. Може би жителите му са били застрашени от неизвестни пришълци, тъй като точно в този период миграцията на големи човешки маси е много динамична. Животът на хълма е прекъснал за дълго.

Незнайно откъде и точно кога на хълма се появяват траки. Те организират селище, което е означено с името Мелта в Певтингеровата карта от II в. за Мелта е известно, че тя е била пътна станция на две главни пътни артерии. Едната е тръгвала от Дунав, през Мелта, Троянския проход достига до Пловдив, където се влива в главния път на артерията, която свързвала Средна Европа с Азия. Пак през Пловдив е била свързана с Беломорието. Вторият път чрез Никюп, свързвал Мелта с Варна на изток, а на запад чрез Монтана и Ниш с Адриатическо море. Няколко второстепенни пътища са осигурявали връзката на пътната станция със селищата от вътрешността. Малкото находки, които са открити – част от жилище със стени от камък и глина, латенска керамика, две бронзови антични монети от II в. пр. Хр., едната от тях е от Одесос и част от дръжка на глинена амфора с печат от с. Родос на Бяло море от III-II в. пр. Хр. говорят за разцвета на Мелта в елинистическата епоха. Бронзовата монета на Одесос показва контактите на тракийска Мелта с този голям античен център. Амфорната дръжка пък е указание за търговията й с острова, откъдето е внасяла вино, и то отлежало, защото на дръжката е бил изписан месецът, в който е било налято виното – април.