ЦИТАДЕЛАТА НА СРЕДНОВЕКОВНИЯ ЛОВЕЧ XII-XIV в.

Ловешката крепост е един от най-величествените паметници в нашия град – символ на българския дух и достойнство. Тя възниква по време на Първото българско царство при организирането на отбранителната система по северните склонове на Стара планина. Ключовото й местоположение и природно укрепената позиция определят специалното й значение за българската отбрана. Крепостта играе решаваща роля във въстанието на Асен и Петър, тя бранела подстъпите към Търново. Със сключването на Ловешкия мирен договор българите получили дългоочакваната свобода. Ловеч завинаги свързал името си с един от най-важните моменти в националната ни история – възстановяването на българската държава.

След освобождението на България от византийско владичество крепостта, която е била родово владение на Асеневци, била превърната в цитадела на средновековния град Ловеч. През 14 век тя е център на владенията на деспот Иван Александър. Ловешката средновековна твърдина е една от последните превзети от Османската империя в България – през 1446 г.