ЗНАЧЕНИЕТО НА ЛОВЕШКАТА КРЕПОСТ В СТАРОПЛАНИНСКАТА ОТБРАНИТЕЛНА СИСТЕМА

Първите следи от живот се явяват в зрялата епоха на Първото българско царство IX-X в., когато е възникнала Ловешката крепост. Няма писмени сведения за това, но археологическите данни подкрепят тази датировка. А това е времето, когато българският народ започва борба с Византия – борба за съществуване. Тогава българските владетели полагат усилия да укрепят достъпните места на проходите и превалите в Стара планина и Предбалкана. Особено значение за защитата на политическите средища на българската държава е имала старопланинската отбранителна система. В нея влизала Ловешката крепост. Тя трябвало да пази Троянския проход, през който минавал най-краткият път от Дунав за Бяло море през Пловдив, използван още в античността да брани подстъпите към Търново. Византийският хронист Скилица-Кедрин определя крепостта Ловеч като „непристъпна”, навярно не само поради местоположението й, но и заради добре обмислената и организирана отбранителна система., която я правела мъчно достъпна и още по-трудно превземаема. Здрава каменна стена, иззидана от ломен варовик и хоросан, обграждала крепостта от всички страни, освен от югоизток, където скалите са високи и отвесни. Най-уязвимата част на крепостта – североизточната, имала двоен пръстен от крепостни стени. В североизточния ъгъл била издигната кула с внушителни размери и обем. Главната порта на крепостта била вместена в чупката на северната стена и представлявала кула, прорязана от широк проход. Във военното укрепление имало три жилища. Няколко жилищни сгради били пръснати на различни места в крепостта, а от двете страни на портата се издигали две многоетажни постройки с военен характер. Най-високото и живописно място на хълма било заето от църква, а западно от нея, но в близост, от солидно жилище. Така че ловешката крепост по време на Първото българско царство и през XI-XII в. е била преди всичко крепост за отбрана. В нея е живяло ограничен брой цивилно население, духовенство и много войска. Била родово владение на Асеневци и затова пазела подстъпите към Търново. Това показват най-добре събитията, които се разиграват около крепостта през XII в.