ЛОВЕЧ КАТО ОЖИВЕНО КНИЖОВНО СРЕДИЩЕ

В епохата на възраждането манастирите са крепости на българската духовност. Старобългарско книжовно средище, особено през Второто българско царство, е и град Ловеч. Както вътре в крепостта, така и в манастирите “Света Богородица” край с. Сливек и “Света Троица” край с. Хлевене е кипяла оживена просветна дейност, която не пресеква и през ранния новобългарски период на XV и XVIII в. по време на турското робство.

В достигналия до наше време изключително ценен писмен паметник от края на XIV в. “Синодик на цар Борила” и в житието на Теодосий Търновски Ловеч се споменава като просветно и книжовно селище, където са се преписвали книгите, създавали са се и разпространявали оригинални съчинения. Презвитер Козма е написал “Беседа против богомилите” в манастира “Света Троица” край с . Хлевене, тъй като в Ловешкия край е било разпространено богомилството най-широко. Среднобългарският ръкопис от XIV в., известен под названието “Ловчански сборник”, е съставен от монах Пахомий по времето, когато тук е бил деспот Иван Александър (преди 1331 г).
Иван Александър, като ловешки деспот, е вземал пряко участие в книжовния и духовен живот на манастирите “Света Богородица” (”Ястреб”) и “Света Троица”. След Борис І и синът му Симеон той е най-големият покровител на българската книжнина. Достатъчно е само да посочим, че когато е извикан да оглави Търновското царство, той взема със себе си книжовника - преписвач на книги монах Симон, на когото възлага художественото преписване и изографисване на Четвероевангелието през 1355 г., което е предназначено за царя и неговото семейство. В него се намира единствената цветна рисунка на царското семейство от Средновековието, по която ние днес имаме представа как е изглеждал семейният портрет на Иван Александър.
Като изкусен преписвач на книги в Ловеч е работил освен Симеон и Пахомий, още и Петър Граматик преселил се в Ловеч. В една преписка към “Четвероевангелието”, той пише, че през XIV в., когато турското робство е изпепелило книжовния живот, тук в Ловеч са идвали от Търново да си купуват ръкописни книги. От него до нас са достигнали 4 ръкописа – евангелия. Първият е от 1544 г., вторият и третият – от 1555 г., а четвъртият от 1558 г. Първите три се съхраняват в Националната библиотека “Кирил и Методий” – София, а четвъртият – в библиотеката във В. Търново. През XVII в. Ловеч е написан Требник, който попада в Рилския манастир и днес се намира там. През този период градът се намира на високо културно-просветно равнище. Една от предпоставките за това е запазването и доразвиването на културните традиции.

Сн. Страница от Четвероевангелието с образите на цар Иван Александър и семейството му.

2 - Сн. Борилов синодик.

3 – Сн. Беседа против богомилите – страница от произведението.

Църквите и манастирите осигурявали благоприятни условия в цитаделата да работят книжовници и да създават богата книжнина. Дребните находки, макар и оскъдни, показват, че живеещите в цитаделата не са се препитавали от селскостопанска дейност и занаятчийство. Явно са имали по-висок социален статус. В края на XIV в. на Балканите, в това число и в България се създава нова обстановка. България е завладяна от османските турци. За столетия напред се променя не само политическата, но и икономическата, културната и етническата обстановка. Цели селища, градове и крепости са разрушени и обезлюдени. Тази съдба сполетява и Ловешката крепост - оказала сериозна съпротива на завоевателя, тя била срината. Останали да стърчат само крепостните стени, както съобщават чуждите пътешественици, минали през Ловеч през XVII в. Те споменават и за живот в крепостта. Археологическите данни потвърждават, че след като обстановката се нормализирала, през XV-XVI в. върху заравнените руини в крепостта били построени жилища. Те са били от камък и кал, слош и слаб градеж, често еднолицев. Битовите находки показват, че населението, което се завърнало да живее на мястото на някога цветущата крепост, било бедно, при все че продължило да използва в бита си съдове, следващи традициите на средновековната кухненска керамика и на сграфито керамиката от XIII-XIV в. Разбира се, вече под влияние на културата на завоевателите се появяват и нови керамични форми – глинени съдове, повтарящи формата на медните сахани и на металните тасове, които са продукт на занаятчийското производство. Тези форми били разпространени на обширната територия от Балканите до Централна Европа. По това време масово били използвани глинени лули. През 18 в. мястото на славната крепост е било само християнски некропол, ползван до началото на ХХ в.