ЛОВЕШКИ МИРЕН ДОГОВОР

От византийските хронисти научаваме, че през 1187 г. Исак ІІ Ангел преминал през Етрополския проход и се отправил в Северна България, за да потуши въстанието на Асен и Петър. Той обаче не могъл да стигне по-далеч от крепостта Ловеч. В продължение на три месеца императорът обсаждал крепостта и след като се убедил, че тя не се поддава на лесна обсада и че трудно ще я превземе, решил да снеме обсадата. А има и друго. Положението във Византия било много нестабилно и Исак ІІ гледал по-скоро да се помири с братята, за да се върне в столицата. След като снел обсадата, между него и двамата братя имало споразумение, което е известно като Ловешкият мирен договор. Според него Асен и Петър трябвало да спрат военните действия, а императорът признал независимостта на областите, в които било разпростряно въстанието. С този изключително важен за българския народ акт, византийският император фактически признал възстановяването на българската държава.

В селищната система на България през XIII-XIV в. градът заемал важно място. Той бил център на административен, политически, икономически и културен живот, и център на занаятчийство и търговия. Градът имал две части – вътрешна и външна, строго разграничени. Вътрешната – цитаделата, била разположена на височината на хълма и била здраво укрепена. В нея живеели феодалната, градската аристокрация и висшето духовенство. Във външния град живеело обикновеното население, занаятчиите, търговците. Старобългарската крепост станала ядрото – вътрешният град, цитаделата, около която се развил средновековният град Ловеч. Укрепителната система била запазена и продължила да функционира. Видими промени настъпили вътре в цитаделата, построени били много църкви, жилища и архитектурни комплекси. Военното укрепление било превърнато в замък. За задоволяване на религиозните нужди била съградена малка кокетна църква. Около нея на горната тераса изникнал нов обширен комплекс с голяма жилищна постройка. Може би тук са били покоите на митрополита. Трети ансамбъл бил построен на юг от митрополията. Той се състоял от обширно жилище и църкви. При разчистване на останките му е намерена стомничка, съдържаща 1430 сребърни монети с образа на Иван Александър и сина му Михаил, т.е. от времето, когато Иван Александър е бил деспот и когато Ловеч е бил център на владенията му. Тази находка е най-голямата у нас с монети от този тип. Останалите жилища в крепостта били нагъсто построени, нямали дворове.

Иван Александър

1/3

Легендата разказва

През пролетта на 1187 г. византийският император Исак ІІ Ангел обсажда Ловешката крепост. Българските войски, начело с Асен и Петър, не допускат превземането на твърдината. Императорът замисля хитрост, за да завладее крепостта. През нощта изтегля войските си и поставя малки наблюдателни постове на левия бряг на реката. През следващите дни няма нападения и българите се успокояват.

В една ранна утрин, за да си налее вода от реката, от крепостта през таен тунел излиза царица Елена с кученцето си Рис. Царицата бяга към тунела, за да се спаси от преследвачите си. Византийците чуват лая на кученцето, откриват българската царица и я пленяват. Императорът изпраща послание до цар Асен, искайки мир и достоен заложник за размяна с царицата. Сключва се мирен договор, с който официално се признава съществуването на Второто българско царство, заложник на византийците става по-малкият брат на Асен и Петър – Иваница. Той е отведен в Цариград, но след няколко години бяга и се връща в България, за да стане по-късно цар Калоян.